Игорь Иванович Бабанов

КАБИНЕТ

Вы здесь:

Игорь Иванович Бабанов / Блог / Великий князь Олег зиждитель земли Русской

25 ноября 2015, 05:18, автор - хозяин блога
Игорь Иванович Бабанов

Великий князь Олег зиждитель земли Русской

Въ лЪто же 6421 жiвяху ХЪлъгъ а мiръ iмЪяшЪ къ всЪмъ странъмъ А къняжа въ КiевЪ а радовахуся мЪзiну вънуку Святъславлю А дъщЪрi своя ХЪльгЪ аже ОлЪна на Русi наречЪна А нЪтiю Iнгъвару iже Iгъръ наречЪнъ на Русi А се сутъ родъ Рурiкъвъ а ХЪлъгъвъ А къняжЪнiе ХЪлъговЪ дълъгоЪ сутъ трiедесятЪ а четырЪ лЪтъ А прiспЪ афiрь мiней а въсъпамятуЪ ХЪлъгъ прЪдъвЪщЪнiе вълхъвЪ а комоня своя дъбъра А прiзъваа овчюхЪ старЪйшаго а въпрашаЪ iа А коЪ естi комонь мой А яко бълюстiтЪ Ъго А отъвЪща евтюхъ Бо оумЪрлъ есi въдавЪ комонь твой Бо вЪтъхъ бяше А от печялi о тебЪ къняжЪ Бо егъда отшЪдъ от ны на комонЪ iномъ А съта сълЪзiтi комонь старЪйшiй А не съта ястi А не съта алкатi А въбрзЪ оумЪрлъ от сь печалi а вЪтъхостi своя А оустрашiлiся тебЪ вЪстiЪ небълагоЪ сълатi о сЪмъ А костi Ъго на горЪ на ЩЪковiцЪ на възълюбленъмъ выпасЪ Ъго а възъложiлi оу камЪнiя вЪлiЪго
А поiде ХЪлъгъ на ЩЪковiцЪ абы комоня помянутi А съсЪдЪ съ комоня мъладъго А подъшЪдъ къ къстямъ комонiiмъ А на голъ чьрЪпъ възъзряся А речЪ От сЪго лi лъба мънЪ сьмЪрть прiятi Бо комонь мой мьртъвъ Аць азъ сущю Да лъжывы тii вълхвы А въступi на лъбъ комонi А въ сь же мiгъ вынiкълъ iзъ зЪнiцы лъба аспiдъ зълоядiй а укълюнувшЪ ножiЪ къняжевЪ вънезаапу А възъгласi кънязъ от сь язъвЪ А абiе разъболЪся (…)

А гърЪбiщЪ ХЪлъгъвЪ аже сущЪ оу камЪнiя вЪлiяго на горЪ на ЩЪковiцЪ А се ЪсьтЪ заходъная стърана от Кiеву
А плачь бо вЪлiй А печалi а съкорбЪнiе быша въ ПолянЪхъ а СловЪгъ а въсЪя языцы Русъкiя Бо сь кънязъ ЪсьтЪ же вЪлiй кънязъ бо распаслъ Русь аже от моря Варяжьскаго а до Понъта Евъксiнъскаго аже а до горъ РiфатовЪ
…Въ лЪто 6421 зача къняжiтi на Русi Iнгъваръ съ ХЪлъгой А сь въ КiевЪ Аже въ ЦарЪгърадЪ зача царъствоватi Конъстянътiнъ бо мЪзiнъ сынъ Леонъвъ а съ матерью ЗоЪй а съ дЪдомъ Раманъмъ iже наречЪнъ Лакапiнъ
А егъда iзъшЪдъ лЪто едiно по сьмЪртi же ХЪлъговЪ а прiiдутъ Iнгъварь съ ХЪльгой аже Олёна а съ мЪзiнъмъ къняжiчЪ Святославъмъ на гору на ЩЪковiцЪ аже суть Аспiдова гора бо сущЪ на нь вЪлiе мъножьство сiiхъ гадъвъ А ЪсьтЪ тамо гърЪбiщЪ ХЪлъговЪ аже оу камЪнiя вЪлiяго А поча слЪзiтi по ХЪльгу бо суть отчЪ ОлёнЪ а вуi Iнгъваръвъ а дЪдъ Святославлю А вЪлiй съвЪршiтЪлъ а окормiтЪль земълi Русъкыя аже по завЪту РурiковЪ А просяшЪ оу Стрiбога о бълаговiтанii земълi Русъкой а о даянii крЪпостi Ъя съпротiвЪ нашъствiя Хозары а Българы а ПеченЪгы а iныя языцы чюжiя iже похощютъ Русь прiмучатi а данi iмаатi а въ къщЪi пълЪнiтi А о пособлЪнii Стрiбожiемъ кънязьмъ Рустiiмъ яко бяше се прi кънязЪ вЪлiемъ ХЪлъгЪ ВЪшьтiiмъ егъда Русъ бяша крЪпка а страшьна языцЪмъ чюжiiмъ А въсЪ оубояся Русi да аже цЪзарЪ Вшзанътiiскiя…
В год 913-й живет Олег в мире со всеми странами, княжит в Киеве, радуется маленькому внуку Святославу и дочери своей Ольге, которая Олёной на Руси наречена и племяннику Ингвару, нареченному на Руси Игорем, и все они от рода Рюрика и Олега; и княжение Олега долгое, уже 34 года, и подошел октябрь (а прiспЪ афiрь мiней), и вспомнил Олег предсказание волхвов про своего любимого коня, вызвал главного конюха (овчюхЪ старЪйшаго) и спрашивает его: А как живет мой конь и хорошо ли вы ухаживаете за ним? - И отвечает ему конюх (евтюхъ): Давно (въдавЪ) умер твой конь, потому что был стар (бо вЪтъхъ бяше) и от печали по тебе, князь: ведь когда ты уехал от нас на другом коне, то твой конь заплакал (а съта сълЪзiтi) и не стал есть (а не съта ястi), и не стал пить (а не съта алкатi), и быстро умер от тоски и от старости, а мы побоялись извещать тебя об этом и слать тебе недобрую весть (вЪстiЪ небълагоЪ сълатi); а кости его лежат на горе Щековице, на месте его любимого выпаса, мы их положили возле большого камня…
…И поехал Олег на Щековицу, чтобы коня помянуть, и сошел с молодого коня, и подошел к конским костям, и стал смотреть на голый череп, и говорит: От этого ли черепа мне смерть принять, ведь конь мой давно мертв, но я жив (аць азъ сущю), значит, солгали те волхвы, - и наступил на череп конский, и в этот же миг из глазного отверстия черепа выползла ядовитая змея и ужалила князя в ногу внезапно (а въ сь же мiгъ вынiкълъ iзъ зЪнiцы лъба аспiдъ зълоядiй а укълюнувшЪ ножiЪ къняжевЪ вънезаапу), и вскрикнул от боли князь, и быстро яд подействовал, и умер вскоре князь…
…И могила (гърЪбiщЪ) Олега есть у великого камня на горе Щековице, а это на запад от Киева…
…И великая скорбь постигла полян и словен, и все народы Руси (А плачь бо вЪлiй А печалi а съкорбЪнiе быша въ ПолянЪхъ а СловЪгъ а въсЪя языцы Русъкiя), потому что этот князь - великий князь, который расширил границы Руси (распаслъ Русь) от моря Варяжского до Черного моря и до гор Кавказа (от моря Варяжьскаго а до Понъта Евъксiнъскаго аже а до горъ РiфатовЪ)
...В год 913-й начали княжить на Руси: в Киеве Ингвар с Ольгой, а в Царьграде - Константин, младший сын Леона, со своей матерью Зоей и с дедом Романом, который назван Лакапином…
…А через год после смерти Олега пришли Ингвар с Ольгой и с маленьким княжичем Святославом на гору Щековицу, которая названа Змеиной горой, потому что живет там великое множество гадов, и там же могила Олега, у большого камня; и стали они оплакивать Олега, ведь он отец Ольги (немцы называли ее по отцу королевой ругов (regina rugorum)), и дядя по матери Ингвару, и дед Святославу, и великий вершитель судеб, и кормилец земли Русской, по завету Рюрика; и стали они просить у Стрибога о благополучии земли Русской и о даянии ей силы против набегов хазар и болгар, и печенегов, и других чужих народов, которые хотят покорить Русь, и дани взимать, и рабов пленить, и о помощи от Стрибога русским князьям, как было при великом князе Олеге Вещем (ХЪлъгЪ ВЪшьтiiмъ), когда была сильна Русь и страшна чужим народам, и все боялись Руси, даже (да аже) цезари византийские…
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией академика Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 550с.
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_476.htm
Глава XII. Рюрикова Русь и путь ее
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_477.htm
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_478.htm
И живяше Олегъ миръ имЪя къ всъмъ странамъ, княжа въ КiевЪ. И приспЪ осень, и помяну Олегъ конь свой, иже бЪ поставилъ кормити и не всЪдати на нь. БЪ бо преже въпрошалъ волъхвовъ кудесникъ: Отъ чего ми есть умърети? И рече ему одинъ кудесникъ: Княже! Конь, его же любиши и ездиши на немъ, отъ того ти умрети. Олегъ же прiимъ въ уме, си рече: Николи же всяду на конь, ни вижю его болЪ того. И повелЪ кормити ие и не водити его къ нему, и пребывъ нЪколико лЪтъ не дЪя его, дондеже и на Грекы иде. И пришедшю ему къ Кiеву и пребыстъ 4 лЪта, на 5 лЪто помяну конь свой, от него же бяху рекли волъсви умрети Ольгови. И призва старЪйшину конюхомъ, рече: Кде есть конь мой, его же бЪхъ поставилъ кормити и блюсти его? Онъ же рече: Умерлъ есть. Олегъ же посмЪяся и укори кудесника, река: То ть неправо молвить волъсви, но все то льжа есть: конь умерлъ есть, а я живъ. И повелЪ осЪдлати конь: Да ть вижю кости его. И прiЪха на мЪсто, идЪже бяху лежаще кости его голы и лобъ голъ, и слЪзъ съ коня, посмЪяся речи: Отъ сего ли лъба смьрть мнЪ взяти? И въступи ногою на лобъ; и выникнучи змЪя, и уклюну ие въ ногу. И съ того разболъвся и умьре. И плакашася по немъ вси людiе плачем великомъ, и несоша ие и погребоша ие его на горЪ, иже глаголеться Щековица; есть же могила его до сего дня, словеть могыла Олгова. И бысть всЪх лЪт княженiя 33. Се же дивно есть, яко отъ волхвованiя сбывается чародъйствомъ (с.16)
Полное собрание русских летописей. Том 01. Лаврентьевская и Троицкая летописи. 1-е изд. СПб: Типография Эударда Праца, 1846. XX, 271с. http://www.twirpx.com/file/923302/ 41.3Мб
Великий князь Олег – зиждитель земли Русской
http://kirsoft.com.ru/mir/KSNews_505.htm